четвъртък, 25 март 2010 г.

Шифърът на Леонардо и истинска ли е Библията

В ежедневието си постояно се сблъсквам с хора търсещи истината, но тотално объркани от всякакви учения, телевизиони предавания и "научно популярни филми". Попаднах на итревю с един историк опитал се да обори Библията. Ще го споделя с вас:


Като изхожда от убеждението, че християнството е един балон, преди 40 години Джон Макдауъл предприема свое лично изследване, за да докаже несъстоятелността му. След стотици часове на неуморно изследване обаче неговите съмнения постепенно се превръщат във вяра. В резултата той публикува заключенията си историческите корени на християнството. Днес неговите трудове са издадени в 10 милионен тираж, а някои от книгите му са преведени на български (Не просто дърводелец, Доказателство които изискват присъда, Заблудата, Не оставяй разума си на прага и др.) Потърсихме го за интервю във връзка със зададените в Шифъра на Леонардо въпроси.

От книгата Шифъра на Леонардо не става ясно кога всъщност са писни книгите от Новия завет?

Д.М. Когато се налага да поставяме дати на Новозаветните книги, съществуват някои различия между консервативните и либералните изследвания. Тези различия обаче в най-лошия случай касаят няколко десетилетия-но в никакъв случай и цели векове. Според по-консервативните възгледи например Евангелието от Марк датира около 50-60 години сл.ХР., докато по-либералните учени го поставят към 70 г. И в двата случая обаче имаме нещо забележително. Христос е разпнат около 30г., което означава, въпросните писания са на негови очевидци! Най-общо казано, писмата на ап. Павел са писани през 50-66г., евангелията през 50-70г. Изключение прави само Евангелието от Йоан (през 80-90 г.). Може да е невероятно, но днес разполагаме с с фрагмент от този текст, датиран някъде около 125г.!

Разполага ме ли с някои от оригиналните новозаветни документи днес?
Щеше да е безценно ако беше така. За щастие, имаме огромен брой доста ранни преписи от тези текстове.

Тогава от къде знаем със сигурност какво съдържат оригиналните текстове?
За да определим прецизността на преписите на новия завет, е необходимо да вземем в предвид два фактора. Първо, броят на оцелелите до днес ръкописи;и второ, периодът между написването на оригинала и датата на най-древните преписи, с които разполагаме в днешно време. Колкото повече ръкописи имаме и колкото по-кратко време ги дели от оригиналните текстове, по-категорично можем да определим тяхната прецизност.

Например от съчинението на Плиний Стари Естествена история днес имаме 7 копия, като между най-ранното от тях и оригиналния вариант са изминали 750г. Една от книгите с най-висока степен на доказано авторство е Омировата Илияда. От нея днес име 643 ръкописа, отстоящи на 400 години от времето на написването й.

А ето сега един невероятен факт. От Новия завет днес разполагаме с 24 970 ръкописни копия-далеч повече което и да е друго произведение на древността. В добавка имаме един фрагмент новозаветен текст, който отстои то едва на 50 години от момента на написването на оригинала;имаме няколко цели книги, отделени от 100 години от оригиналите; а целия Нов завет е само на 225-250 години от епохата на написването. Няма абсолютно никакви съмнения, че тези ранни преписи са прецизни копия на оригиналните новозаветни документи.

Истина ли е, че Новия завет съставен на Никейския събор през 325 г. сл.Хр.?
Всъщност крайното решени със списъка на 27 те книги в Новия завет се публикува едва през 393 г. - доста след смъртта на Константин Велики. Истината обаче е,че и двете са подвеждащи.

В какъв смисъл подвеждащи?
Тези двадесет и седем книги са били прието от църквата поне 175 години преди Никейския събор. Още тогава те са били използвани и са били в широко обръщение. С разпространението на християнската вяра обаче се появяват и не малко измамници и еретици. Именно по тази причина се налага на всеобщ събор да се излезе с окончателно потвърждение на християнски канон.

Колко по-рано е бил ясен Новия завет?
От някои сведения то І век знаем, че още тогава много от книгите на Новия завет са се считали за свещени писания. По-късно (ок.180г.) Ириней Лионски пише, тежест имат четирите евангелия. Деяния на апостолите, книгата Откровение на Йоан, както и следните послания Римляни І и ІІ, Коринтяни, Галатяни,Ефесяни, Филипяни, Колосяни, І и ІІ Солунци, І и ІІ Тимотей, Тит, І Петрово и І Йоан. Както виждате цели 150 години преди Никейския събор Ириней Лионски вече е изброил по-голяма част от състава на Новия завет.
Според достоверни сведения още 150 година църквата вече е използвала Новия Завет, доста сходен с този , имаме днес.

Вероятно сте чели Шифъра на Леонардо. Каква роля е изиграл император Константин Велики за формирането на канона?
Ха, та разбира се, че съм я чел! Ами нека само да кажем, че едва ли някой студент по история на религиите би си позволил да предаде дисертация с подобни заключения. Това обаче е художествена литература и авторът има голяма свобода. Константин Велики не е имал нищо общо с решението кои книги да бъдат в Новия Завет. Той свиква събора, за да предизвика духовното единство и за да се установи цялостна християнска позиция по отношение по актуални тогава спорове в ловното на току-що християнизираната римска империя.

Касаел ли е този спор Божествеността на Исус Христос?

И да и не.Дебатите действително са били около божествеността на Христос - но по-скоро върху въпроса, дали неговия статут е равен на Бога Отец и дали двамата са еднакво вечни. Абсолютно никой обаче тогава не е смятал и не е твърдял, че Исус е само човек или само пророк.

Според шифърът на Леонардо при гласуването на Съборът се е разделил на почти две равни половини.

Големият историк д-р Пол Майер от Университета в западен Мичиган заявява в свое скорошно изследване, че при гласуването "съотношението е било 300 към 2". Така, че от двете страни на дискусията определено не са били "почти равни на половина". Освен това пак искам да повторя, че това гласуване е касаело единствено въпроса дали Исус Христос е еднакво вечен с Бог Отец.

Шифърът на Леоналдо също така твърди, че Константин Велики е отхвърлил другите 80 други евангелия просто защото не са изобразявали Исус като божество.

От онази епоха днес съществуват около 60 документа, повечето от които въобще не са "евангелия". Огромен брой от тези писания са плод на ученията на гностиците.Почти всички са те са съчинени към края на ІІ век и са подписвани с името на някой апостол. Най-ранните от тези "други евангелия" всъщност се опитват да преувеличават божествеността на Христос и да оспорят човешкото му естество. А човек изследва внимателно историческите сведения от развитието на християнството през І и ІІ век, ще се увери колко единодушно християнските общности са осъждали тази ерес, нейното богословие и нейните писания.

И още веднъж да повторя, че от всичките двадесет решения на Никейския събор нито едно не се занимава със съдържанието на Новия завет.

Вашето собствено изследване е започнало с опит да дискредитирате и опровергаете християнската вяра. Ще разкажете ли нещо повече за това?
Разбира се. Да аз действително бях убеден, че в сърцевината си християнството е легенда. Изследването ми продължи стотици часове. Колкото повече навлизах в тази проблематика, толкова повече обаче се убеждавах, че описаните в евангелията събития са се случили тъкмо по този начин.Накрая не ми остана нищо друго освен да заключа, че Христос действително е месия.

По отношение на вярата всеки от нас изпитва по някога колебания. Какво ви помага да бъдете толкова категоричен?
Огромна роля изиграха библейските пророчества. Старият Завет е писан между 1400 и 400 г.пр.Хр. Както сигурно знаете, значителна част от старозаветните текстове обещават идването на Месия. Въпросът е дали именно Исус Христос е изпълнил всички тези пророчества. В Стария Завет се съдържат най-малко триста картини пророчески описания на този идващ месия, дадени стотици години преди раждането на Исус. Ето някои от тях.

В книгата на пророк Михей (ок. 750 г.пр.Хр.) пише "Ти Витлиеме, макар и да си твърде малък...от теч ще излезе за мен Един, който ще бъде владетел в Израил;и произходът Му е то началото на дните до вечността" (5:2)

Книгата на Исая (ок.600г.пр.Хр. предсказва: "Девица ще зачене и ще роди син и ще го нарече "Емануил".(7:14) (Името Емануил означава "Бог с нас")

В същата книга е записано и едно пророчество за смъртта на Месия : "Той всъщност понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. А ние Го счетохме за наказан, поразен от Бога и унижен. Но Той бе прободен заради нашите престъпления, беше съсипан заради нашите беззакония, върху Него дойде наказанието, докарващо нашият мир, и с неговите рани ние се изцелихме" )Исая 53:4-5)

И така колко души в историята са били родени от девица в град Витлием и са били прободени заради нашите престъпления? Колко души изобщо могат да се доближат до прозвището "месия"? Разбирате ме, нали!Колкото повече провеждах това изследване, толкова по-дълбоко ставаше моето убеждение.

Наскоро завършихте книга, която се занимава с повдигнатите в Шифъра на Леонардо въпроси. И тя ли задълбава толкова на вътре в тези теми?
На пазара има вече не малко добри книги по тези въпроси. Аз обаче реших да напиша книга за обикновения читател, който вероятно никога не чувал за Никейския събор.Съмнявам се, че всички ще искат да газят надълбоко из различни педантични научни изследвания и анализи. За това реших да напиша тази книга под формата на диалог между приятели. Смятам, че именно ката хората обикновено обсъждат подобни въпроси-в личен разговор, а не надвесени над дебела енциклопедия с дати и факти. За това се надявам, че книгата ми ще бъде достъпна за средно статистическия зрител и читател.

В сюжета си Шифърът на Леонардо разказва за предполагаем брак между Исус Христос и Мария Магдалена. Съществуват ли някакви някакви исторически сведения за подобно взаимоотношение?
Всъщност тази идея се появи в книгата Светата кръв и свещения Граал, публикуване през осемдесетте. Историци вече категорично се произнесоха по този въпрос. Напълно ясно е, че разгърнатите там идеи нямат никакви исторически сведения. Вземете например факта, че нито един автор в миналото изобщо не е споменавал нещо подобно. Тук говоря не само за християнските съчинения (четирите евангелия и другите ранно християнски творби), но и за т.нар. 4други евангелия", които споменава Дан Браун -Евангелието на назаряните, Евангелието н египтяните, Евангелието на ебионитите, Евангелието на Мария, Евангелието на Петър. В нито едно от тези съчинения не се споменава за подобна връзка.Изводът е очевиден. Подобни твърдения нямат никакво исторически основание.

Но нали в Евангелието на Филип Мария е наречена "Спътница"-т.е.съпруга на Исус?
В книгата Шифърът на Леонардо-струва ми се, от устата на сър Тибинг - се твърди, че на арамейски език думата "спътница" би могла да означава "съпруга". В действителност Евангелието на Филип е писано не на арамейски. а на коптски език. Затова няма никакво значение какво би могла да означава такава дума на арамейски. Още по-интересное, че тъкмо тези въпросна дума (койнониос) не е нито арамейска нито коптска, а е заемка от старогръцки. Тя означава приятел или съмишленик, но не и съпруг. Така, че това едничко текстуално основание в подкрепа на въпросната теория е всъщност въздух под налягане.

А не ли истина, че юдейското общество е осъждало мъжете, които не се женят?
Всъщност съвсем не е така.Спомнете си за есеите, които са автори на така наречените Ръкописи от Мъртво море. Повечето то тези хора са били неженени. Освен това знаем и за други мъже в Юдея през онази епоха които също не са били женени - никой не е осъждал това. Подобни настроения наистина се появяват по-късно в писанията на юдеите, но не и през онази епоха.

Значи не е имало г-жа Христова?
Боя се,че сега няма да ме питате и за съществуването на дядо Коледа, защото ще откажа да дам отговор.

Искате ли да кажете още нещо на читателите и зрителите на Шифърът на Леонардо?
Истината, приятели, е, че историческите сведения са еднозначни и недвусмислени. Самият аз достигнах до вярата в Христос именно чрез тях. Претеглете плюсовете и минусите и сами сами си направете изводите. Но търсете отговорите в историческата наука, а не в белетристиката.

понеделник, 22 март 2010 г.

Пано


Искам да ви покажа първия вид пана които направих. Това пано беше за момиче от Защитеното жилище в Гурмазово.

вторник, 9 март 2010 г.


Искам да ви поздравя с една моя картичка, от първите правени от мен и от любимите ми.

Здравейте!

Добре дошли в моят блог!
Радвам се, че мога да споделям с вас своето творчество и вълнения!
Ще се радвам на вашите препоръки и креативна критика.
Бъдете изобилно благословени!