Използване на печати за надписи и картинки в декупажа

Здравейте! Имам си нова страст и това е декупажа. Всъщност страстта ми си е стара, но сега намерих начин да я реализирам. Не ми харесва идеята ако искам да сложа надпис на декупажа си да го принтирам, мажа с лепило... вода и да изтърквам хартията. Отнема време. Тъй като изработвам печати се замислих дали техниките с печатите да не могат да се приложат и в декупажа. Пробвах и стана. Та това от което се нуждаем е: -бяла салфетка или долните пластове на такава с десен. -лепило за декупаж или С200 -перманентно мастило или бързо съхнещо -гумен печат или фото полимерен, изработен по специален начин за работа с такива мастила -обект подготвен за декупаж Поставяме печата на акрилното блокче и намастиляваме.

Отпечатваме върху салфетка.

Обкъсваме елемента и лепим по стандартния начин. Това не би могло да се получи добре с мастило на водна основа, защото ще се размаже. Ако не разполагате с мастило можете да използвате перманентен маркер. Препоръчвам го само за печати на които елементите са с по-голямо разстояние по между си. Може да се замести и с покривен маркер.

Използвайки печатите можете да си направите свои десени, да комбинирате картинки или да създавате свои... Развихрете фантазията си!! Направих и филмче, не особено сполучливо... позагубвах си граматиката от време на време, а мъжът ми не е добър оператор, но ще се научим. Ще се радвам да съм била полезна и нашето хоби да е по-лесно и красиво!!

Хризантеми

В момента минавам през курс за квилинг по корейската техника. Този проект е част от курса.

СРЕЩА НА КВИЛИНГО-ПРАВЕЩИТЕ ;)

След като присъствах на няколко срещи на картичкофурии се замислих, че е добра да си спретнем една срещичка, а се надявам в последствие да се срещаме и по-често. Аз писах във форума на бг мама и във фейса, но мисля, че и тук би имало желаещи. Предложението е, да се видим събота или неделя (за сега клони към събота след обяд), да пием кафе или хапнем тортичка заедно, да си побъбрим за емоциите около квилинга и да по обменим опит. Вярвам за всяка една от нас това би било приятно преживяване! Ако някой иска да ми се обади може да пише на m123@dir.bg или на телефон 0895147847
Приятен ден на всички!

Няколко нови пана

Далеч съм от новите модни тенденции, но предпочитам да си остана аз. ;)

Моите подаръци

Здравейте!
Много време мина и все не ми остава време да снимам, но не бих искала да пропусна да ви покажа два много мои скъпи подаръка, от две също толкова скъпи землячки. ;)
Скоро имах възможността да се запозная лично с Течето http://te4eto.blogspot.com/, пихме едно силно кайве и си побърахме. Ето и с какво си тръгнах,освен с приятното чувство от прекараното време заедно (с нея и Диди).





















Лятото успях да се докосна и с творчеството на Ценка Драганова. Видяхме се, хапнахме и споделяхме емоции от майсторенето... Ето нещо и от Ценка:

Предизвикателство при картичкофуриите

Ето и аз се пристраших да пусна предизвикателство, макар рядко да участвам в надпреварата. http://cardsaddicted.blogspot.com/2011/07/76.html
Моят живот винаги е бил свързан с много пътувания, със започване от нулата, но винаги е имало едно място където съм се чувствала у дома, чувствала съм пълнота и безвремие. Знам, че връщайки се там сякаш намирам себе си отново.
Днешното предизвикателство е свързано и със стихотворението на Димчо Дебелянов „Да се завърнеш в бащината къща“. Бих се радвала да разбера какво е това, което ви кара да се чувствате у дома, да усещате пълнота и да намирате себе си.

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Първи опити в скрапбукинка

Бях си харесала едни хартии, но само си стояха в къщи. Реших да ги вложа в нещо и ето станаха няколко картички. Е твърде далеч са от скрапбукинга, но като за начало бива. На последната картичка цветята са изработени от хартия тип тапет и акрилни бои.

За осми март...

Здравейте по загубих се дълго време, ангажиментите около децата си казаха думата. Сега учебната година свърши е се завръщам с още повече творчески идеи и ентусиазъм. Като за начало макар и късно искам да благодаря на Юлка и Маги за картичката която ми изпратиха за осми март БЛАГОДАРЯ!!

Българска Арт Керамика

Скоро посетих едно магазинче на Гладстон 46 и бях възхитена от уникалните ръчно изработени съдове. Винаги съм си падала по керамика, но това което предлагат тези млади хора е нещо ново и различно.
Разбрах, че участват и в Коледния базар в НДК, който е до 29.12.20010 г.на втория етаж от 10-20 часа.
Думите са излишни, ще ви покажа някои от техните майстории. ;)

Квилинг пана

Здравейте!
По загубих се, но не съм спряла да творя, е в пъти е по-малко от преди... Грижите за децата станаха по-големи, започнах преквалификация... Надявам се да имам време и да правя това което толкова много обичам...

Участвах в Благотворителната изложба в хотел Шератон, от която приходите бяха за SOS селищата в България. Беше ми първа изложба, много неща не ги обмислих и май не успях да представя подобаващо нещата си, но важен е опита който придобиваме. ;)
Надявах се да снимам паната много по-качествено и за това отлагах тяхното показване, но явно това няма да стане скоро.
Две от паната са изработени върху платно, а третото е върху велур (от старото манто на майка ми) ;)

Инициатива "Да дарим за SOS Детски селища - България"

Попаднах на тази инициатива случайно от приятелите ми във Фейсбук. Кари,Гери и Ле вече са направили своят принос към каузата. Аз много се въодушевих, защото толкова години търся хора които да правят нещо реално за изоставените деца и все не откривам. Започнах да се занимавам с квилинг точно въодушевена от Благотворителните базари на БДМ, по-късно помагах в Защитеното жилище в с.Гурмазово. Но изключително много се разочаровах. В последните попълнения в жилището има момче което е живяло в SOS селище. То е с различен манталитет и ценностна система. Има добри и систематизирани знания и знае какво иска от живота. Докато другите са отпуснати, не интересуващи се от нищо друго освен поредната цигара на терасата и с кого ще си чатят в скайпа. Със сигурност бих продължила да подкрепям тяхната инициатива, ако виждах някакви по-сериозни крайни резултати. За мен лично е недопустимо в подобни институции да не се стремим да променим ценностната система на тези младежи. Да важно е да се научат да си готвят, да се къпят и чатят на скайпа, но каквато и работа да си намерят, ако нямат ценностна система, ако си тръгват когато си искат от работа, ако преравят колата на шефа си, ако се напиват, играят на хазарт...
За това бих призовала четящите блога ми да подкрепим инициативата "Да дарим за SOS Детски селища - България", за да има повече деца които знаят какво искат от живота, знаят как да го постигнат и най-вече работят усърдно за това.
Това е страницата им във фейсбук: http://www.facebook.com/photo.php?pid=294309&id=113678661993697#!/pages/Da-darim-za-SOS-Detski-selisa-Blgaria/113678661993697
Това е страницата на сдружението: http://www.sosbg.org/

И като заключение искам да добавя една мисъл на Рузвелт:
"Да образоваш интелектуално един човек, без да му дадеш моралните устои, означава да образоваш една заплаха за обществото".

Панда - храбрите мечета

Пандата е едно от най-срамежливите животни на Земята.
Този рядък животински вид живее в планините на централен Китай и се храни предимно със стръкове бамбук.Голямата панда се нуждае от огромно количество храна и прекарва три четвърти от деня в ядене.Това обяснява защо на почти всички снимки или картинки с панда, я виждаме да яде стръкчета бамбук.С разчистването на земята за селскостопански цели за пандите остава все по-малка площ за обитаване. В миналото пандите са обикаляли планините, за да търсят други видове бамбук. Днес това е много трудно, защото пътищата, нивите, селищата сечищата изолират горите. Пандите не могат да стигнат до подходяща нова гора, защото домът им е обграден от хора.
За пандите бамбукът е идеалната храна и убежище. Менюто им се състои 99% от бамбук. И така ден след ден, докато бамбукът не започне да цъфти. Тогава дори и най-гладната панда не го яде, защото не е вкусен и хранителен.
Никое друго цъфтящо растение на би създало такъв проблем, но бамукът е специален. За разлика от повечето останали, всички бамбукови растения от даден вид цъфтят едновременно. След цъфтежа бамбукът пръска семената си в плодородната почва. После растението умира. Случи ли се по-големи части от гората да са от един и същ вид бамбук, пандите се озовават изведнъж без никаква храна.
Източник: National Geographic
Тези сладки мечета и съдбата им са вдъхновение за новата ми творба. С нея ще участвам в предизвикателството на КФ12 Картички с източно азиатски мотиви.

Сватбени терзания...

Момичета, имам нужда от едно рамо и малко конструктивна критика.
Бившата ми мениджърка ме помоли да направя две картички за сватби на които ще ходи. Хареса картичките които направих, но на мен едната ми стои много празна.(тази с птичето) Сложих надпис отдолу без да го лепя и пак не ми харесва. Може би заради цвета на хартията. Как мислите дали да сложа надпис отдолу, може би на червена хартия и нещо различно, като "Щастливи завинаги"... Нещо блокирах... Направих и една кошничка сърчице както бях на тази вълна.
Ще съм благодарна на всякакви критики от ваша страна. Благодаря предварително!

Трепет в корема ;)

Доста дълго време ги започвах и оставях тези пеперуди... Чудя се как скъпия ми съпруг не изхвърли всичките кутии, които стояха дълго на дивана в хола (тук се изчервявам ;) ). Но вчера се хванах в ръце и ги довърших.
Завършването съвпада и с предизвикателството на КФ 19 , та мисля да участвам там, надявам се да не е проблем, че това не е картичка.
Паното го посвещавам на съпруга ми, който ми търпи странностите и ме обича без да иска да се променям.

Нещо хвъркато

Доста дълго време опитвам да направя някоя и друга пеперуда, но все не ги харесвам. И едната страна е красива и другата страна е красива, но не си приличат... Мисля, че сега успях да направя що годе симетрично животинче.

Пазете гората!

Искаше ми се да участвам най-накрая в някое от предизвикателствата. Много ми допадна "Пухкаво и сладко". Моето усещане за тези неща е много по различно от общо приетото. Когато бях малка, 1-2 клас бях пощуряла по разказите на Емилиян Станев за животните и катеричката Кики. Другите деца играеха на кукли, аз на катерички... Днес не съм се променила много. За мен най-прекрасния аромат е на гора. За това като прочетох "пухкаво и сладко" първата асоциация в главата ми беше на катеричка. Ето какво сътворих:

Награди

Изключително бях поласкана, че моят прохождащ блог е получил награда от трима души. БЛАГОДАРЯ!Благодаря на Ivolina , Irena,tvoreniyatanya

Прегледах всички блогове които следя и те вече са получили повече от две награди... Аз мисля, че с включването им към следени от мен е знак, че са ми любими. Те са стимул за моето развитие и предизвикателство което трябва да постигна. Трудно бих наградила 32 блога. ;) Спрях се на пет:
Atelier Ilha
Нети
Арабела
И не на последно място две много специални за мен дами:
Кари
Arcadia

За радоста в очите...

За мен няма по-хубаво преживяне от това да видя радостта в очите на хората около мен. Това е знак, че съм намерила верния път към сърцето на човека.
До този момент не бях намерила начин да благодаря на моя колежка от университета за огромната подкрепа и грижа по време на следването ни. Направих това пано специално за нея. Е то е малко, за да изрази благодарността ми...

Неделен ентусиазъм

Четох в един руски форум "Как да правим картички по време на криза". Едно от условията е постоянно да преглеждаш наличните материали и да се стремиш да правиш новите си творби от тях. ;)
Аз като габровка го правя това от години, но тази неделя реших да по разчистя. Останах изумена колко много материали съм събрала и колко излишни са били покупките, които направих последно в Слънчогледа. Ето и резултата от почистването:

За неосъществените проекти...

Ех, реших най-накрая да участвам и аз в предизвикателствата, съответно в последния момент... нали беше ваканция. Но моите хлапета ми скроиха номер. Снимали с фотоапарата до свършване на батериите, зарядното оставено на село, а времето изтича... Та останах си аз без участие. ;) Но поне на вас ще покажа картичката която изработих.