Предизвикателство при картичкофуриите

Ето и аз се пристраших да пусна предизвикателство, макар рядко да участвам в надпреварата. http://cardsaddicted.blogspot.com/2011/07/76.html
Моят живот винаги е бил свързан с много пътувания, със започване от нулата, но винаги е имало едно място където съм се чувствала у дома, чувствала съм пълнота и безвремие. Знам, че връщайки се там сякаш намирам себе си отново.
Днешното предизвикателство е свързано и със стихотворението на Димчо Дебелянов „Да се завърнеш в бащината къща“. Бих се радвала да разбера какво е това, което ви кара да се чувствате у дома, да усещате пълнота и да намирате себе си.

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Първи опити в скрапбукинка

Бях си харесала едни хартии, но само си стояха в къщи. Реших да ги вложа в нещо и ето станаха няколко картички. Е твърде далеч са от скрапбукинга, но като за начало бива. На последната картичка цветята са изработени от хартия тип тапет и акрилни бои.

За осми март...

Здравейте по загубих се дълго време, ангажиментите около децата си казаха думата. Сега учебната година свърши е се завръщам с още повече творчески идеи и ентусиазъм. Като за начало макар и късно искам да благодаря на Юлка и Маги за картичката която ми изпратиха за осми март БЛАГОДАРЯ!!

Българска Арт Керамика

Скоро посетих едно магазинче на Гладстон 46 и бях възхитена от уникалните ръчно изработени съдове. Винаги съм си падала по керамика, но това което предлагат тези млади хора е нещо ново и различно.
Разбрах, че участват и в Коледния базар в НДК, който е до 29.12.20010 г.на втория етаж от 10-20 часа.
Думите са излишни, ще ви покажа някои от техните майстории. ;)

Квилинг пана

Здравейте!
По загубих се, но не съм спряла да творя, е в пъти е по-малко от преди... Грижите за децата станаха по-големи, започнах преквалификация... Надявам се да имам време и да правя това което толкова много обичам...

Участвах в Благотворителната изложба в хотел Шератон, от която приходите бяха за SOS селищата в България. Беше ми първа изложба, много неща не ги обмислих и май не успях да представя подобаващо нещата си, но важен е опита който придобиваме. ;)
Надявах се да снимам паната много по-качествено и за това отлагах тяхното показване, но явно това няма да стане скоро.
Две от паната са изработени върху платно, а третото е върху велур (от старото манто на майка ми) ;)

Инициатива "Да дарим за SOS Детски селища - България"

Попаднах на тази инициатива случайно от приятелите ми във Фейсбук. Кари,Гери и Ле вече са направили своят принос към каузата. Аз много се въодушевих, защото толкова години търся хора които да правят нещо реално за изоставените деца и все не откривам. Започнах да се занимавам с квилинг точно въодушевена от Благотворителните базари на БДМ, по-късно помагах в Защитеното жилище в с.Гурмазово. Но изключително много се разочаровах. В последните попълнения в жилището има момче което е живяло в SOS селище. То е с различен манталитет и ценностна система. Има добри и систематизирани знания и знае какво иска от живота. Докато другите са отпуснати, не интересуващи се от нищо друго освен поредната цигара на терасата и с кого ще си чатят в скайпа. Със сигурност бих продължила да подкрепям тяхната инициатива, ако виждах някакви по-сериозни крайни резултати. За мен лично е недопустимо в подобни институции да не се стремим да променим ценностната система на тези младежи. Да важно е да се научат да си готвят, да се къпят и чатят на скайпа, но каквато и работа да си намерят, ако нямат ценностна система, ако си тръгват когато си искат от работа, ако преравят колата на шефа си, ако се напиват, играят на хазарт...
За това бих призовала четящите блога ми да подкрепим инициативата "Да дарим за SOS Детски селища - България", за да има повече деца които знаят какво искат от живота, знаят как да го постигнат и най-вече работят усърдно за това.
Това е страницата им във фейсбук: http://www.facebook.com/photo.php?pid=294309&id=113678661993697#!/pages/Da-darim-za-SOS-Detski-selisa-Blgaria/113678661993697
Това е страницата на сдружението: http://www.sosbg.org/

И като заключение искам да добавя една мисъл на Рузвелт:
"Да образоваш интелектуално един човек, без да му дадеш моралните устои, означава да образоваш една заплаха за обществото".

Панда - храбрите мечета

Пандата е едно от най-срамежливите животни на Земята.
Този рядък животински вид живее в планините на централен Китай и се храни предимно със стръкове бамбук.Голямата панда се нуждае от огромно количество храна и прекарва три четвърти от деня в ядене.Това обяснява защо на почти всички снимки или картинки с панда, я виждаме да яде стръкчета бамбук.С разчистването на земята за селскостопански цели за пандите остава все по-малка площ за обитаване. В миналото пандите са обикаляли планините, за да търсят други видове бамбук. Днес това е много трудно, защото пътищата, нивите, селищата сечищата изолират горите. Пандите не могат да стигнат до подходяща нова гора, защото домът им е обграден от хора.
За пандите бамбукът е идеалната храна и убежище. Менюто им се състои 99% от бамбук. И така ден след ден, докато бамбукът не започне да цъфти. Тогава дори и най-гладната панда не го яде, защото не е вкусен и хранителен.
Никое друго цъфтящо растение на би създало такъв проблем, но бамукът е специален. За разлика от повечето останали, всички бамбукови растения от даден вид цъфтят едновременно. След цъфтежа бамбукът пръска семената си в плодородната почва. После растението умира. Случи ли се по-големи части от гората да са от един и същ вид бамбук, пандите се озовават изведнъж без никаква храна.
Източник: National Geographic
Тези сладки мечета и съдбата им са вдъхновение за новата ми творба. С нея ще участвам в предизвикателството на КФ12 Картички с източно азиатски мотиви.