вторник, 13 юли 2010 г.

Инициатива "Да дарим за SOS Детски селища - България"

Попаднах на тази инициатива случайно от приятелите ми във Фейсбук. Кари,Гери и Ле вече са направили своят принос към каузата. Аз много се въодушевих, защото толкова години търся хора които да правят нещо реално за изоставените деца и все не откривам. Започнах да се занимавам с квилинг точно въодушевена от Благотворителните базари на БДМ, по-късно помагах в Защитеното жилище в с.Гурмазово. Но изключително много се разочаровах. В последните попълнения в жилището има момче което е живяло в SOS селище. То е с различен манталитет и ценностна система. Има добри и систематизирани знания и знае какво иска от живота. Докато другите са отпуснати, не интересуващи се от нищо друго освен поредната цигара на терасата и с кого ще си чатят в скайпа. Със сигурност бих продължила да подкрепям тяхната инициатива, ако виждах някакви по-сериозни крайни резултати. За мен лично е недопустимо в подобни институции да не се стремим да променим ценностната система на тези младежи. Да важно е да се научат да си готвят, да се къпят и чатят на скайпа, но каквато и работа да си намерят, ако нямат ценностна система, ако си тръгват когато си искат от работа, ако преравят колата на шефа си, ако се напиват, играят на хазарт...
За това бих призовала четящите блога ми да подкрепим инициативата "Да дарим за SOS Детски селища - България", за да има повече деца които знаят какво искат от живота, знаят как да го постигнат и най-вече работят усърдно за това.
Това е страницата им във фейсбук: http://www.facebook.com/photo.php?pid=294309&id=113678661993697#!/pages/Da-darim-za-SOS-Detski-selisa-Blgaria/113678661993697
Това е страницата на сдружението: http://www.sosbg.org/

И като заключение искам да добавя една мисъл на Рузвелт:
"Да образоваш интелектуално един човек, без да му дадеш моралните устои, означава да образоваш една заплаха за обществото".

2 коментара:

Le каза...

Благодарна съм ти!За съпричастността, за думите, за призива. Разбрах за поста ти от коментарите в блога на КаРИ, и се радвам,че даде и ти рамо на дарителската инициатива.
Две са дамите, които стартираха всичко, но с всеки ден все повече творци даряват труда си...именно заради това - да разчетем смисъла...и не само, НО и да го вложим.
Благодаря за призива ти!
Лени

Arabela каза...

Четейки редовете ти, настръхнах! Подавайки си ръка, един за друг, един за друг...няма да е толкова трудно да помогнем на тези деца, да мислим за тях като за Наши деца! Защото те всъщност са И наши. Преди години, когато бях още ученичка мечтаех да стана майка на деца от тези селища! После срещнах съпруга си, имаме свои деца, но и до днес ме вълнува съдбата и на тези другите Наши! Обичам да работя с ръцете си, да виждам това което правя...сега се надявам топлината на всичко, което излиза от ръцете ми, да стигне до тези деца, да стопли сърцата им...